"Интересен сюжет, описания на природата, характеризация на образи с чувствен и психолоичен авторски усет, композиционна постройка... Браво за автора... Приятна изненада! Перос, Басара, Корнет, Габровдол, Тудовица, Боровско поле... природните дадености и съдбите на хората - трайни вдъхновения за нови творчески терзания и завоевания!"
Денко Рангелов
*
Tяхното познание датираше
още от училишната стая. Детски игри, потказваня, никак не приличаха на обикновените
ученически белъи. Посяйвше чудна искра... И така заглъхващата, од детските лудории, учебна стая, в която,
най-често можеше и муха да се чуе, смени селската чешмата. Скрила се в таинствено, уютно скроена от майката природа, тесна
долинка, обраснала с най-различни, тъмнозелини бурени,
коприви, върби и диви сливи,
като чели родена за тяхната разгаряща любов... Крста и Бела, бяха още от учениеската стая заляти с бури
вилнеешто-омаяващи усещаня. От тогава за тях щастието възпламени усета за
обичта. Цял ден полски работи, Крстювата ръка при Бела беше дръжката на
мотиката, а в ръцете на Крста беше ръката на Бела, дръшката на косата... и така
цял ден! Все до ходене за вода... Беше задължение. От всяка къща, семейство, се идва за питейна вода на чешмата.
Всички си обличаха най-хубавата премяна. Това всъшност беше ревю
на младиня, докараност, и на съдове за питейна вода. Туkа се раждаха, любов, завислък, омраза... Най-голями зависълъци бяха отправени към Бела. Тя беше
най-красива и с чаровашта премяна. Братята и бяха на работа в чужбина! Носеше и
пласмасови бидончета за вода и една стомна и товария. На корзото разходката (леко се държаха за
ръце). В тъмнината си разменяха и по силни нежности, снимани от детските очи,
които бяха като апарати с виткавични уреди. Крсто беше от богат происход,
занаятчия, голям залък за всички девойки. Белини по сиромаси и потеклото им е
как говореше майката на Крсто, от лоша фамилия. Но, тук (на чешмата) явно се срещаха Крсто и Бела. Да, те бяха деца.
Не! Само един беше дете. Бяха връсници! Кaгато един на друг подаваха ръка,
тялото им бе пълно с любов, в продължение на дни и седмици... на вечност!
Всички ги гледаха със
завист. Всякой техен пипък се коментираше със подсмивка и мразоволие. Тя беше
за някои леко девойче, а той мръсник! Но, Крсто беше правилното момче. За тях,
Чешмата беше най-обичаното, исконно, място, място което влезна в сръцата на Крсто
и Бела. Любовния разгар вилнеещо погълщаше любовта, лакомо, постояно живеейки в
пламъка на сърцата им. А Бела, неописима красавица, нейните атрибути бяха „по
хубава от Коштана”, дълга, черна коса, денем свита в тънки рубаци, на вода распусната,
която на лъх ветрец щтурееше, милувайки бялото нежно лице на Бела. Любовта,
стана селска мъка, от омраза, до завист и любопитство,... злобарите с особена ревнивост говореха за влюбените. Ще може ли
някога Крсто да бъде свободен да каже на обичаната, да я обича, и мисли само за щастието, говорене за него и да го докаже на
вълшебницата?
Любовта беше неконтролиран пожар, гълташе,
сънищата, с ветрове распиляващи омрази и добро и лошо... любовта царуваше... „Виждам те, когато никой нете вижда. Мога да кажа, когато си
щастлива, мога да видя, когато си тъжна, мога да видя, когато душата ти отнема
блясъка... и знам, че никой не се чувства така като мен, и на никого не е нужно
толкова много любов, надежда, толкова много обич и толкова много лоялност...
защото, както аз съм изграден от вас, и така се чувствам отвътре. Да, аз съм
влюбен.”
Злобата, завистта,
започна да врлува и става все по-силна и по-силна. Омаиващите аромати на отровните стрели подивиха майките на Крста
и Бела.
Стават всеки ден по жестоки и зли. Караха се
жестоко, хвърляха си чини, клетви, наричаха си най-жестоки убиди.
Започнаха да се събират другоселци да гледат и
слушат злините и шарлатанските думи, изречени от майките на влюбените. И врачките, от селото и широката околия, взеха любовта под свое.
Симфоничните съчетания на любовните усещаня, жестоко се борят срещу враговете.
В едно предвечерие, на
сред расходката дойде до побой.
Майката на Крсто хвана за буйните коси Бела и
започна да я скубе с невиждана злинина и изливи на омраза, чопли, удря... Майката на Бела проскуба косите на злочестата свекърва. И тук се всичко скъса, като че ли пожара угасна. Следваштят ден Бела не дойде на вода. Бяха се
събрали младежи на стотин, и другоселците пак дойдоха, да видят трагедията на
Бела и Крсто.
След няколко дена зачу се тъпанат на
Боровската музика.
Бела се омъжила. Селото
се възбуди. Истина, не
е истина. Беше дала нишан.
И музиката беше тук. Разви се хоро на сред село.
Мелодята на песента „Елха
се свива превива“ растресе баирите и долините, ехтеха дънерите, горите ливадите
от звукове които издаваха инструментите. Многота хора излезнали на саир,
расплака, плачеха и някои злобари, а някои испитваха
радост. Хорото от Рудина се сви като пребита змия и тръгна към друго село,
ударите на тъпана късаха срцата, а дядо Тодор просълзаваше очите на радозналите
наблюдатели с мелодията и думите на тъжната песен! Един от наблудателите каза „Ората за вечни времена” и леко пропсува...
Как ли беше на Крсто и
Бела?
Написал:
Влада Петров
Постови
0 коментара:
Постави коментар